Получете достъп до TINACloud, за да редактирате примерите или да създадете свои собствени схеми
Теоремата на Нортън ни позволява да заменим сложна схема с проста еквивалентна схема, съдържаща само токов източник и паралелно свързан резистор. Тази теорема е много важна както от теоретична, така и от практическа гледна точка.
Накратко казано, теоремата на Нортън казва:
Всяка двулентова линейна верига може да бъде заменена от еквивалентна схема, състояща се от източник на ток (IN) и паралелен резистор (RN).
Важно е да се отбележи, че еквивалентната схема на Norton осигурява еквивалентност само на терминалите. Очевидно вътрешната структура и следователно характеристиките на оригиналната верига и нейния еквивалент на Norton са доста различни.
Използването на теоремата на Нортън е особено изгодно, когато:
- Искаме да се концентрираме върху определена част от веригата. Останалата част от веригата може да бъде заменена с обикновен еквивалент на Norton.
- Трябва да проучим веригата с различни стойности на натоварване на терминалите. Използвайки еквивалента на Norton, можем да избегнем всеки път да анализираме комплексната оригинална схема.
Можем да изчислим еквивалента на Norton в две стъпки:
- Изчислете RN. Задайте всички източници на нула (заменете източниците на напрежение с къси съединения и източници на ток с отворени вериги) и след това открийте общото съпротивление между двата терминала.
- Изчислете IN. Намерете тока на късо съединение между клемите. Това е същият ток, който се измерва с амперметър, поставен между терминалите.
За илюстрация нека намерим еквивалентната схема на Нортън за веригата по-долу.
Решението TINA илюстрира стъпките, необходими за изчисляване на параметрите на Norton:
Разбира се, параметрите могат лесно да бъдат изчислени по правилата на серийно-паралелни вериги, описани в предишните глави:
RN = R2 + R2 = 4 ома.
Токът на късо съединение (след възстановяване на източника!) Може да се изчисли с помощта на текущото разделяне:
Получената Norton еквивалентна схема:
{Съпротивата на убитата мрежа}
RN:=R2+R2;
{Изходният ток на Norton е
ток на късо съединение в клона на R1}
IN:=Is*R2/(R2+R2);
IN=[2.5]
RN=[4]
{Най-накрая запитания ток}
I:=IN*RN/(RN+R1);
I = [2]
{Използване на текущо деление}
Id:=Is*R2/(R2+R2+R1);
Id=[2]
#Съпротивата на убитата мрежа:
RN=R2+R2
#Изходният ток на Norton е
#ток на късо съединение в клона на R1:
IN=Е*R2/(R2+R2)
print(“IN= %.3f”%IN)
печат (“RN= %.3f”%RN)
#Накрая зададеният ток:
I=IN*RN/(RN+R1)
print(“I= %.3f”%I)
#Използване на текущото деление:
Id=Is*R2/(R2+R2+R1)
print(“Id= %.3f”%Id)
Други примери:
Пример 1
Намерете еквивалента на Norton за терминалите AB на веригата по-долу
Намерете тока на еквивалента на Norton, като използвате TINA, като свържете късо съединение към клемите, а след това и еквивалентното съпротивление, като изключите генераторите.
Изненадващо можете да видите, че източникът на Norton може да е нулев.
Ето защо, в резултат на Norton еквивалент на мрежата е само 0.75 Ohm резистор.
{Използвайте текущия метод на мрежата!}
система Isc,I1,I2
-Vs2+I1*(R2+R2)+Is*R2-Isc*R2+I2*R2=0
Isc*(R1+R2)-Is*R2-I1*R2-I2*(R1+R2)=0
I2*(R1+R1+R2)-Isc*(R1+R2)+Is*R2+I1*R2+Vs1=0
края;
Isc=[0]
Req:=Replus(R1,(R1+Replus(R2,R2)));
Req=[666.6667m]
импортиране на numpy като np
# Ax=b
#Дефинирайте replus с помощта на ламбда:
Replus= ламбда R1, R2 : R1*R2/(R1+R2)
#Напишете матрицата
#от коефициентите:
A = np.array(
[[R2+R2, R2, -R2],
[-R2, -(R1+R2), R1+R2],
[R2, R1+R1+R2, – (R1+R2)]])
#Напишете матрицата
#от константите:
b = np.array([Vs2-Is*R2, Is*R2, -Is*R2-Vs1])
x = np.linalg.solve(A, b)
I1=x[0]
I2=x[1]
Isc=x[2]
print(“Isc= %.3f”%Isc)
Req=Replus(R1,R1+Replus(R2,R2))
print(“Req= %.3f”%Req)
Пример 2
Този пример показва как еквивалентът на Norton опростява изчисленията.
Намерете тока в резистора R, ако неговото съпротивление е:
1.) 0 ома; 2.) 1.8 ома; 3.) 3.8 ом 4.) 1.43 ом
Първо, намерете еквивалента на Norton на веригата за терминалната двойка, свързана с R, като замените R с отворена верига.
Накрая използвайте еквивалента на Norton, за да изчислите токовете за различните натоварвания:
Ri1:=0;
Ir1:=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri1))*R2/(R2+Ri1);
Ri2:=1.8;
Ir2:=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri2))*R2/(R2+Ri2);
Ri3:=3.8;
Ir3:=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri3))*R2/(R2+Ri3);
Ri4:=1.42857;
Ir4:=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri4))*R2/(R2+Ri4);
Ir1=[-3]
Ir2=[-1.3274]
Ir3=[-819.6721m]
Ir4=[-1.5]
#Първо дефинирайте replus с помощта на ламбда:
replus= ламбда R1, R2 : R1*R2/(R1+R2)
Ri1=0
Ir1=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri1))*R2/(R2+Ri1)
Ri2=1.8
Ir2=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri2))*R2/(R2+Ri2)
Ri3=3.8
Ir3=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri3))*R2/(R2+Ri3)
Ri4=1.42857
Ir4=-Is*R1/(R1+R3+replus(R2,Ri4))*R2/(R2+Ri4)
print(“Ir1= %.3f”%Ir1)
print(“Ir2= %.3f”%Ir2)
print(“Ir3= %.3f”%Ir3)
print(“Ir4= %.3f”%Ir4)