Получете достъп до TINACloud, за да редактирате примерите или да създадете свои собствени схеми
Последователно свързана верига често се нарича a верига на делителя на напрежението. Напрежението на източника се равнява на общото количество на всички напрежения в серията свързани резистори. Напрежението, прекарано във всеки резистор, е пропорционално на стойността на съпротивлението на този резистор. По-големите резистори изпитват по-големи капки, докато по-малките резистори изпитват по-малки капки. Най- формула на делителя на напрежението ви позволява да се изчисли спад на напрежението на всеки резистор, без да се налага първо да решите за ток. Формулата на делителя на напрежението е:
където VX = напрежението е намаляло в избрания резистор
RX = избраната стойност на резистора
RT = общо съпротивление на веригата
VS = източник или приложено напрежение
Един прост пример за започване:
Пример 1
Намерете спада на напрежението на всеки резистор, като се има предвид, че V = 150 V, R = 1 Kohm.
Първото решение изисква да открием тока на серията. Първо, изчислете общото съпротивление на веригата: Rсбор = R1 + R2 = 1k + 2k = 3 kohm.
След това намерете тока на веригата: I = V / Rсбор = 150 / 3 = 50 mA.
Накрая, намери напрежението в R1: V1= IR1 = 50 V;
и напрежението в R2: V2 = IR2 = 100 V.
Второто, по-директно решение използва формулата на делителя на напрежението:
намлява
I: = V / (R + 2 * R);
VR: = I * R;
V2R: = I * 2 * R;
VR = [50]
V2R = [100]
{или използвайки формулата на делителя на напрежението:}
VR: = V * R / (R + 2 * R);
V2R: = V * 2 * R / (R + 2 * R);
VR = [50]
V2R = [100]
I= V/(R+2*R)
VR= int(I*R)
V2R= int(I*2*R)
print(„Използване на закона на Ом:“)
print(“VR= %.3f”%VR, “\n”, “V2R= %.3f”%V2R)
VR= int(V*R/(R+2*R))
V2R= int(V*2*R/(R+2*R))
print(“Или използване на формулата за делител на напрежение:”)
print(“VR= %.3f”%VR, “\n”, “V2R= %.3f”%V2R)
Друг пример:
Пример 2
Намерете спада на напрежението на всеки резистор.
Използвайте формулата на делителя на напрежението:
{Използвайте формулата на делителя на напрежението: Vi = Vs * Ri / Rtot}
V1:=VS*R1/(R1+R2+R3+R4);
V2:=VS*R2/(R1+R2+R3+R4);
V3:=VS*R3/(R1+R2+R3+R4);
V4:=VS*R4/(R1+R2+R3+R4);
V1 = [500m]
V2 = [1]
V3 = [1.5]
V4 = [2]
Rtot=R1+R2+R3+R4
V1= VS*R1/Rtot
V2= VS*R2/Rtot
V3= VS*R3/Rtot
V4= VS*R4/Rtot
print(“V1= %.3f”%V1)
print(“V2= %.3f”%V2)
print(“V3= %.3f”%V3)
print(“V4= %.3f”%V4)
Пример 3
Намерете напреженията, измерени от инструментите.
Този пример показва, че клонът, свързан паралелно с източника, не засяга използването на формулата за деление на напрежението.
V1: = V * R3 / (R3 + R4);
V1 = [100]
V2: = V * R4 / (R3 + R4);
V2 = [100]
V1=V*R3/(R3+R4)
print(“V1= %.3f”%V1)
V2=V*R4/(R3+R4)
print(“V2= %.3f”%V2)
Следният пример е малко по-сложен:
Пример 4
Намерете спада на напрежението в R2 ако източникът на напрежение е 140 V и съпротивленията са дадени в схематично.
V4:=Vs*(Replus(R4,(R2+R3)))/(R1+Replus((R2+R3),R4));
V: = V4 * R2 / (R2 + R3)
{или}
Sys I, I2, I1, V
I * R4 = I2 * (R2 + R3)
I1 = I + I2
V = I2 * R2
Vs = R1 * I1 + I * R4
края;
V = [40]
Replus= ламбда R1, R2 : R1*R2/(R1+R2)
V4=Vs*Replus(R4,R2+R3)/(R1+Replus(R2+R3,R4))
V2=V4*R2/(R2+R3)
print(“V2= %.3f”%V2)
Формулата за разделяне на напрежението се използва два пъти, първо да се намери напрежението в R4, а второто да се намери напрежението в R2.
Пример 5
Намерете напрежението между възлите A и B.
Използвайте формулата за разделяне на напрежението три пъти:
Методът тук е първо да се намери напрежението между основния възел и възела (2), където са свързани R2, R3 и R1. Това се прави с помощта на формулата на делителя на напрежението, за да се намери частта Vs, която се появява между тези два възела. След това формулата на делителя на напрежението се използва два пъти, за да се намерят Va и Vb. Накрая, Vb се изважда от Va.
R12:=Replus((R1+R2),(R1+R2+R3));
V12: = Vs * R12 / (R2 + R12);
Vab:=V12*(R2/(R1+R2)-R1/(R1+R2+R3));
Vab = [500m]
Replus= ламбда Ro, Rt : Ro*Rt/(Ro+Rt)
R12=Replus(R1+R2,R1+R2+R3)
V12=Vs*R12/(R2+R12)
Vab=V12*(R2/(R1+R2)-R1/(R1+R2+R3))
print(“Vab= %.3f”%Vab)